НАБИТО ОКО
Кака Величка ме заварва в кухнята на гарсониерата ни в квартал Аспарухово, където живях от 1975 до 1980 година във втория си опит (оказал се отново в крайна сметка неуспешен) да завъртя стабилно семейство. Вече сме четири души и само тук, на кухненската маса, има място за пишещата машинка. Зарязвам дописката, изненадан от неочакваното посещение. Кака Величка има вид на човек в прединфарктно състояние. Сипе упреци и клетви срещу мъжа си, който от месеци е в Либия. Вади от чантата си разпечатан плик и ми показва кратичко писмо, подписано от академик Атанас Малеев в качеството му на замминистър на народното здраве. С любезен, но нетърпящ възражение тон от Георги Вълчев Ноев, мъжа на кака Величка, се иска да изпрати в София 20 кутийки с мехлема против хемороиди „гонвал”, описание на съставките и начина на приготвяне, данни за страничните действия... Разбирам. Всичко това тя не е в състояние да стори. Илачът на билкова основа е на мъжа ѝ, който не я е посветил в тайнството на приготовлението му. Какво да правя, повтаря за не знам кой път Величка. Гледам, под адреса на плика с улицата и номера (Цар Самуил 20) стои името на мъжа ѝ. Нищо, казвам, нищо няма да правиш, писмото не е до тебе. Седим с поуспокоената жена и гадаем каква може да е причината за съпруга ѝ да се сети самият зет на Тодор Живков. Разгадката идва след месеци, когато Ноев се завръща от Либия за кратка почивка. Там, в Триполи, той е домакин на така наречената база на българските строители. В качеството си на такъв бил поканен на дружеския обяд с първия държавен и партиен ръководител при едно от посещенията му в приятелска тогава Либия. На бай Гошо (както всички, дори по-възрастните, наричат Ноев) направило впечатление – още при приготвянето на храната за Живков имало строга инструкция: нищо люто, никакви остри подправки. На масата, без притеснение, той попитал високия гост: „Ти, другарю Живков, май имаш маясъл?” (На моя селски – Ноев е от Стражица – множественото число е непознато, както и респектът към по-горе стоящите. Има такива хора, много рядка порода, но съществува.) Всеки може да си представи сепването, смущението на участниците в обяда. Живков запазил спокойствие и попитал домакина на базата защо се интересува, да не е медицинско лице. „Народен лечител съм – обявил бай Гошо. – Мехлемът ми против маясъл е 100 процента ефикасен. Що народ съм изцерил. И на английския посланик тук оправих гъза. Ама ми свърши илачът.” Живков направил знак, появил се някакъв другар с бележник и записал варненския адрес на Георги Ноев. Описанието на тази сцена е на самия герой, но съм сигурен, че е било точно така, защото той не умееше да лъже, а и не блестеше с богато въображение. Разбира се, 20-те кутийки заминаха за София, придружени с писмо, съчинено от двама ни и написано на машинка от моя милост. (Като рабфаковец, завършил специалността счетоводство във ВИНС, бай Гошо беше поскаран с правописа.) Знам със сигурност, че реакция не е последвала. Никакъв хабер нито от Малеев, нито от министерството на здравето не последва. За съжаление така се случваше често в онези години, когато Ноев цереше хората с мехлема си полулегално. (След 10 ноември илачът беше узаконен и се появи дори в някои аптеки.) Мнозина, на които той го даваше срещу 5 лева или срещу дамаджана домашно вино кутийката, сетне се спотайваха, а при среща лъжеха, че „няма файда”. А се знаеше, че вече не се оплакват от хемороиди. В тази редичка е един знаменит наш артист, двама артисти от варненския театър, кожен лекар, политик, оглавявал една от най-популярните формации след 10 ноември...