ПОЕТ КРАДЕ КНИГА, ЗА ДА СЕ ПОДМАЖЕ
Заличката на ГК на БКП на партерния етаж. Тече някакъв скучен пленум. Вече не помня темата, не помня и защо от редакцията са ме засилили при партийците, но не съжалявам – до мене редом седи поетът Петър Алипиев. С него никога не е скучно – дори когато мълчи. Докато се точат изказванията Пешо ми подарява новата си „Лирика” (всичките му книги носят това, сиреч едно и също заглавие – кратко, точно и красноречиво). През почивката ми разказва как веднъж откраднал книга на Иля Велчев от някаква изложба. Направил го почти демонстративно, така че на входа да го спипат. Това било – според него – превъзходен начин да се подмаже на властта. Иля Велчев се смяташе за изключително талантлив творец заради баща си – тогава вторият човек в партията и държавата след Живков. Алипиев обичаше да разправя подобни истории, в които голяма роля играеше богатото му въображение; често не можеше да му се разбере кое от тях е истина и кое – измислица. Но в основата им винаги имаше действителен случай. Несъмнено той е бил на изложбата и като е видял книжлето на политбюровския галеник, въображението му се е разиграло. Беше способен винаги и с всичко да си прави майтап.