АХ, МЕСОТО...
През 70-те години в Русе имаше един секретар на ОК на БКП, отговарящ за селското стопанство, с фамилия Дочев. Цитирам част от откровенията му през есента на 1974-та пред съветски другари (пред тях се говореше свободно за всичко): „През февруари–март нямаше месо в окръга. Бяхме много я закъсали. Като вървях по улицата, даже минижупа не забелязвах. Всеки срещнат го виждах като консуматор на месо. Гледам го като враг и си мисля колко ли месо изяжда...” В притеснението си въпросният отговорен другар явно е забравил, че съществуват и вегетарианци. Не може Русе да е изключение и да е населен само с месоядци. Бях на въпросната среща със съветската делегация, която се водеше от тогавашния първи секретар на ЦК на ВЛКСМ. Между другото при двудневното пребиваване той бе обявен с обичайния салтанат за почетен гражданин на Русе. Уникално явление в световната история – оказа се (по признанието на самия първи секретар на чашка вечерта), че става за трети пътпочетен гражданин на Русе. Е, човешката памет е къса, големците и чиновниците се менят, стореното преди години темане пред – дори – съветски другар се забравя. Липсата на месо не се забравяше.Недостигът на месо, колбаси и всякакви други стоки от така наречената тогава ширпотреба бе хронично явление. През цялото време на Живковото властване. Но си спомням едно изключение. В края, когато социализмът пееше лебедовата си песен като система, на Червения площад във Варна се появи луксозен магазин за месо, винаги зареден. Пълните витрини се дължаха на космическите цени и съответно слабия оборот. Реакцията не закъсня. Един зевзек, мъж на солидна възраст, си купил малко, мъъъничко парченце месце, петдесетина грама (въпреки смута сред продавачите, не посмели да му откажат, няма такова ограничение!), лепнал го като медал на ревера на сакото си и застанал пред входа на магазина като жива реклама. Казваха, че и листче с някакъв надпис окачил, но версиите се разминаваха, а и това не е най-важното. Въпросният шегаджия, разбира се, бе прибран на топло от милиционерите. Сега в магазините месо бол, а днешните властници без никакво притеснение си плакнат очите в кръстчетата на голопъпчестите девойчета по улиците. Има и друга разлика. Големците сега хич не ги е еня, че при пълни магазини стомасите на много българи са празни. Какво благо се оказа за тях многопартийната система – за беднотията и всички останали беди са виновни предшествениците във властта от други партии! Но нещо съществено в това отношение не се е променило, защото всички тези други партии са клонинги на БКП (БСП). Ръководителката мутира, метаморфозира, мултиплицира се, възкръсна в десетки други форми с разноцветни етикети и се захвана едно театро, което успешно продължава над две десетилетия. Ако има промяна по същество, тя е в простичкото аритметично набъбване на кръвосмучещите субекти. Но най-голямата ни беда е непоклатимата вяра на българина, че в многострадалната му държава действат и се борят много и различни партии. Печална, неизтощима илюзия...