НЕПОСТОЯНСТВОТО НА ИМЕНАТА
Късно вечерта минавам край градския комитет на комсомола и виждам, че стаята на първия секретар свети. Качвам се при Пею Богданов, тогавашното началство. Заварвам го да преписва на пишещата машинка на комитета новелата си „Вахта-04”. Богданов е възпитаник на ВНВМУ22, специалност механик, плавал е с корабите на търговския ни флот и е обладан от амбицията да покаже една правдива картина на моряшкия живот. Според него писателите ни невярно и некомпетентного рисуват в творбите си. Разговорът ни неволно се завърта около честата смяна на названията, на патроните (така се наричаха имената на пионерски и комсомолски организации, на комсомолски дружества, младежки бригади и пр., които разбира се бяха или на партизани или на революционери или на партийни лидери). Това – покрай завчерашния пленум по въпроса за ритуалите. (Ритуалите бяха много–много важно нещо за системата, може би по-важно отколкото за Църквата.) В доклада си Пею беше изнесъл случай за комсомолска организация в града, която за кратък период три пъти(!) си е сменяла името и знамето. Рядък случай? Куриоз? Пею клати глава – там е работата, че не е изключение. Не го казва направо, той не обича категоричните констатации, но е ясно – става дума за масово явление. Колко струва тогава едно име и едно знаме, щом само за няколко месеца се забравя? Финансистите наричат това явление инфлация. Обезценяване. Промените ги правят не само поради къса памет и немара, а и съвсем съзнателно от идеологически, политически и понякога от дявол знае какви съображения. Завчера водих нашия фоторепортер Тодор Петков в един от новите варненски квартали да снима младежката бригада на Байо Баев. На отиване минахме по улица Жолио Кюри, върнахме се по улица Васил Левски. Същата – табелката бе сменена. Общинският народен съвет гласува (разбира се, единодушно) решение за промяната на десетки названия на местности, улици, плажове, квартали. Не го казват направо, но явно главната цел е да „прогони” тюркоезичното и с арабски корен наследство в имената от времето на османското владичество. Заменят ги с произволно избрани названия, несвързани с мястото, историята и пр. Гладички и сладички, както се изразява един мой колега от редакцията. Новозастроеният квартал Рупи (довчерашна вилна зона на Варна) е преименуван на Чайка. В телефонния указател на града наброявам 9 вече съществуващи „чайки”: курортен комплекс, картонажна фабрика, кооперация, хотел, две сладкарници... Хрумва ми да напиша едно антрефиле със заглавие „Непостоянството на имената”. Не помня изпълних ли си намерението, но съм записал разговора си с другаря Колиманов, който в общината отговаря по тези въпроси и е готвил предложението за „покръстването”. А и помня учудения му поглед иззад високодиоптровите очила – той откровено е озадачен, необясним му е интересът ми към въпроса, който според него е кристално ясен. Питам го и за Рупи. Защо? Много просто, не е българско, заявява той. Идва ред на мене да се удивлявам – как така, това си е чисто нашенска дума, означава „дупка”. По памет изреждам три топографски названия в страната с такъв корен. Питам другаря Колиманов каква специалност има. Стряскащ отговор – бил филолог! Е, мисля си, докато говорим за имената с Богданов, поне той ще си „легне” на мястото. Изпитвам вътрешна увереност, че Пею ще зареже организационната работа и ще се посвети на художественото слово. Как иначе – щом по самото негово признание пише новелите си дори по време на разните скучни заседания, давайки вид, че си води бележки. Наистина след време той издаде книжка. Мъничкият сборник с моряшки разкази „До брега е близо” му отвори друг път – към кабинета на щатния партиен секретар в националната телевизия. Щом замина за София, прекъснахме всякаква връзка и повече не го видях. Беше поредният случай на погрешно мое предвиждане. А дали е загубила литературата? Или пък е спечелила телевизията? Не знам. В онези години дори не си задавах такива въпроси и може би са били безпредметни.
приписка: След споменатото заглавие Пею Богданов е издал и други книги, към които не съм проявявал интерес. Нещата бяха, поне за мене, ясни. Партийният секретар на националната телевизия, разбира се, е много по-талантлив от дребната комсомолска номенклатура23. Това – по принцип, – за обяснение на Пеювата плодовитост, изразяваща се в над дузина заглавия. А от дарслово той не беше лишен. Прочее, защо пиша в минало време? Ами с неговото име е свързан рядък куриоз. Преди петнадесетина години на улицата срещнах една от неговите бивши инструкторки в комитета, която с траурен тон ми съобщи, че Богданов е починал. Изглеждаше много разстроена – Пею бе от малкото комсомолски началници, радващи се на доверието и обичта на подчинените си. Тъй като отдавна водя затворен живот, живеех с убеждението, че той е покойник. Интернет ме накара да си задам глупавия въпрос мъртвец може ли да издава нови заглавия. Последното е „Нептунови номинации”. Заинтересувах се и се оказа, че Пею Богданов бил жив и здрав. А иначе всички ние сме си номинирани за онази с косата, но не знаем срока. И по-добре.