На булевард Владислав Варненчик забелязвам отстрани голяма реклама на варненския крематориум. Може би не е новост, но тъй като се движа пеш, тя не може да убегне от погледа ми. Двуцветна реклама без снимки. Деликатно приканваща ни да поверим скъпите си покойници на огъня вместо да ги погребваме по традиция в „набъбналите” гробищни паркове. Местата там са кът, макар Варна да разполага с цели четири.
Крематориумът е назован с едри букви СИГУРЕН ПЪТ КЪМ ВЕЧНОСТТА. Привлекателно, ако щете и красиво обещание, но – измамно. Дали ще закопаят тялото на покойника на метър и половина под земната повърхност или ще го „обработят” в пещите, резултат е един същ – прах. Безлични молекули. Моето категорично мнение е, че практиката да държиш в дома си на лично място урната, която са ти връчили от крематориума, е чисто и просто фетишизъм. Ами ако стане объркване? У нас разменят новородени бебета (спомняте ли си нашумелият случай от януари 2023?), та какво остава за мъртъвците. Ами представете си, че са ви дали урна с праха, не, не на друг покойник, а с праха на санбернар. По никакъв начин вие няма да се усъмните в подмяната. Каква е разликата? И какъв е резултатът за вас?
Прахът, чийто и да е той, щом е от органична материя, става само за тор. Преценено, разбира се, от чисто практична гледна точка. Американците, които са способни да правят от всичко алъш-вериш измислиха специални контейнери за мъртъвци, в които те вместо за календарна година под земята се разлагат за месец и се превръщат в тор за градината ви. Практично, изгодно и без сантиментални глезотии от рода на пътя към вечността.
Крача по тротоара на централния варненски булевард, загубил охота да надигам глава. А наоколо гъмжи от реклами. То да е само на улицата, с мед да ги намажеш. Реклами ни връхлитат, обкръжават, нахално ни се натрапват на всяка крачка – по плакати, билбордове, стълбове, автобуси, калкани, лекарски кабинети, от телевизора, вестника и пр. и пр., да не говорим за магазините. Как да не те обземе носталгията по социализма, който беше алергичен към рекламата, а и нямаше кой знае какво да ни предлага. Рекламата нахлу у нас масово, агресивно, като всемирния потоп със започването на демократясването, както се изразява преводачът и радетел за чистотата на езика Румен Стоянов. И ни постави на колене.
Разбира се, подтекстът на всяко такова послание е дай парички. Креслива, брутална вакханалия на измамата. Всевластието, вездесъщото проникване на рекламата в ежедневието ни на практика издигна на нови висоти по законен начин ролята на лъжата в бита и социалните отношения. Тя се превърна в норма. Разговарял съм с непознати в големите магазини на чуждестранните вериги, всеобщото мнение се свежда до израза а бе лъжат ни, но няма накъде.
Познавам само една почтена реклама. Възрастта ѝ е над 4000 години, изсечена е на каменна колона в древния египетски град Мемфис. Привеждам я дословно (надявам се, преводът да е точен): „Тук живея аз, Ринос от остров Кипър. По милостта на боговете аз владея способността най-бързо и най-правилно да тълкувам всички сънища и го правя на умерени цени”.
Забележете – умерени цени. Днешните търговци ни предлагат страхотни, изгодни, атрактивни цени. Вижте колко изобретателна е шмекерията. Наглед тук няма лъжа. Но за кого са изгодни цените?
Друг похват е масовата употреба на чуждици. Разчита се на ниското ни национално самочувствие и преклонението пред другоземското. Някак неусетно от години вече в търговската практика и в ежедневната ни реч се наложи понятието „промоция”. Промоция означава представяне. Представя се нещо ново, непознато. На практика една и съща стока, известна на потребителя, му се предлага от време на време, многократно на по-ниска цена. Дали е заради привличането на повече купувачи, дали по този начин се разпродава залежал артикул, не е толкова съществено. Бъдете сигурни, че когато е на „промоция” търговецът не губи, просто печалбата му е по-малка. И ако стоката е на постоянна „промоция” той няма да фалира. Следователно в непромоционалното време, което е значително повече, търговецът бърка по-надълбоко в джоба ни.
Нормалното е вместо кресливата лъжлива реклама да се изписват няколко съществени, но реални неща: вида на стоката, функциите, годността, цена, която да осигурява 5-6 процента печалба. Възможно ли е да се случи това в днешната ни действителност? Не, наивно е дори да се допусне, че някъде си по изключение ще се откажат от измамната словесна еквилибристика и ще се доверят на разумната цена. В условията на жестоката конкуренция такъв търговец най-вероятно просто ще бъде смазан.
Откак зорлен ни натикаха в „свободния свят” ние попаднахме в царството на слободията и на лъжата. Слободията е за властимащите и паралиите, лъжата - за населението. Облъчиха ни и ни внушават няколко големи измами на века: обявеният за злодей въглероден двуокис, виновник за климатичните промени, зелената енергия като спасител от недоимъка на енергия, смешната, природонасилническа еднаквост на половете. Всичките те, да, дори и джендърството, еднополовите бракове и останалите прокламирани ненормалности от този род са все насочени към джоба ни. Цели се, разбира се със смяната на ценностите и опростачване, оглупяване. Зомбирания е по-лесен за управление и в крайна сметка да му се измъкнат спечелените с труд парички.
Няколко дни след като зърнах на улицата рекламата за сигурния път към вечността, подбудила ме към тези еретични мисли, се озовах в квартал Младост. По пътеката към пазарчето на петдесетина метра от училище „Неофит Бозвели” вниманието ми привлече голяма табела, приблизително 80 на 100 см в короните на дърво.
От южната страна се чете надпис с едри печатни букви: „РОДИХ СЕ СВОБОДЕН. ЗАЩО СЕ ЗАРОБВАМ ПОД МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКИЯ БИЧ НА СВЕТА? ИМАМ ЛИ НУЖДА ОТ ВСИЧКИТЕ СИ ВЕЩИ? КЪДЕ СА МИРЪТ, СПОКОЙСТВИЕТО, ЛЮБОВТА? ЖИВЕЙ ПРОСТИЧКО”
Неволно спирам за десетина минути. През това време по пътеката преминаха девет души. Петима изобщо не вдигнаха глава (табелата е закована на 3-4 метра височина), трима я удостоиха с бегъл поглед, един мъж на средна възраст се поспря при мене, кимна ми и рече: „Винаги я чета, като минавам от тук.”
Отчаян вопъл или просто мъдро послание? Кой е авторът? Мога само да гадая, макар във въображението ми да изплува образът на една необичайна личност. Един мъж, който живее в съседен блок. Познанството ми с него е от последните години на соцепохата.
В един работен делник, обикновен божи ден в кореспондентския пункт на вестник „Народна младеж” се появи млад, слабичък мъж, притеснен не толкова от сполетялата го беда, а от неудобството да занимава с нея кореспондента на столичен вестник. Като асистент в катедрата по физика на медицинския институт той отказал да работи на строежа на вилата на шефа си. Завеждащият катедрата спешил всичките си подчинени да прививат гръб, с една дума безплатна ангария. И бил страшно възмутен от отказа на най-младия си асистент. Заплашил го с уволнение. Лишеният от самолюбие (но не и от честолюбие), безкрайно чужд на нагаждачеството и меркантилността „бунтар” бил известен в института с „налудничавите” си идеи. По него време бил замисълът му да изобрети уред за добиване на електричество от магнитното поле на Земята. Отнели му недовършения прототип. До ректора постъпило предложение да го освободят от длъжност като некадърник. Моята публикация във вестника не го спаси.
По-късно той си намери работа като инженер в друг институт на града, осигури скромното си препитание, но неспокойната му душа търсеше и друга изява. Нагледал се на несправедливости и сам жертва, той се мяташе от една в друга крайност. Попарените надежди от модното тогава СДС станаха причина да се превърне в „червен” активист. Разочарован от пребоядисаните като социалисти комуняги, се отдръпна от тях и започна задълбочено да изучава историята на православието. Намери упование в боготърсачеството.
Може би не е той. И друг да е, все едно – сродна душа. Живей простичко. Без да го съзнавам в ранната си младост, винаги съм следвал този принцип, защото, както се казва, ми идва отвътре. Множеството от вещи и особено излишните, тези, без които спокойно може да се мине, винаги са ми досаждали. Собствеността за мене е преди всичко бреме. Луксът ми е чужд, дразнещ, непонятен, понякога просто до отвращение.
Но колко са такива като моя милост и автора на посланието от дървото? Колцина ще накара да се замислят? Колцина ще просветлят съзнанието си и възроптаят срещу лъжата, чиято основна, главна цел е да бръкне в джоба ти?
От магнитното поле на планетата ни навярно може да се добива ток. Все пак тя се върти. Но думите способни ли са, освен да ни зомбират, да променят човешката душа, да я облагородят?
Все пак добре, че го е написал и поставил нависоко.
„В началото бе словото.”
А в края?
↧
ПЪТ КЪМ ВЕЧНОСТТА – ПЪТ КЪМ ДЖОБА
↧