НЕМИТЕ ЛЕБЕДИ са моногамни. Но не като нас, хората, с честите изключения и дори с опити за оборване на това природно правило. Има и една друга разлика – в емоционален план.
ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ е низ от робуване на нови и нови, измислени от самите нас потребности.
ИСТИНАТА, дори ако излиза от устата на крокодил, си остава истина.
ВЯРВА СЕ в недоказуеми неща (бог, Голям взрив, караконджул, магия...). Реалните, действително същестуващите, се приемат от всички здравомислещи нормални хора. Вяра за това не е нужна.
ФАЛОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ има вече в Исландия. В селцето Хусавик са изложени стотици, потопени във формалдехид или просто изсушени мъжки членове на бозайници – от 170-сантиметровия на кашалот до миниатюрното пишле на мишка. Има дори и човешки. Нещо повече – част от детеродните органи са преработени и превърнати в бастуни и бичове! Блестящо хрумване на нечие перверзно съзнание. Какво толкова, щом в Холандия вече има музей на секса! Явлението – прекомерен интерес към подробности, които по правило занимават пубертетното съзнание – е нещо нормално за епохата на неолиберализма и глобализма. Сравнете с изкуствените храмови фалоси от древността в Близкия изток (смислово-социалния им „пълнеж”) и сами отсъдете накъде и колко е мръднало човечеството за 3 000 години...
ЧОВЕШКИТЕ ЗАКОНИ са променливи, природните – неизменни.
ПАЗАРЪТ е враг № 1 на изкуството
ИЗКУСТВОТО като елитарно явление не подлежи на пазарно остойностяване. (Пазарът изисква масовост – срещу един производител насреща да са множество купувачи. И колкото повече са те, толкова по-висока е печалбата, независимо от „интелигентната” стойност на продукта. А качеството (естетическата стойност) на една истинска творба на изкуството е обратно пропорционално на броя „потребители”, които са в състояние да я оценят и да й се насладят.) Съвременната западна цивилизация, хвърляйки на тезгяха на пазара изкуството, по същество извършва престъпление, чийто резултат е само един – „снижаването” му, обезличаване в посока към уравняване с така наречената масова култура. Справка: модерните или по-скоро модни течения в литературата, музиката, живописта...
ВИСОКОТО ИЗКУСТВО все още оцелява в условията на пазарната „обращаемост” благодарение на снобизма на некултурни и полуграмотни богаташи. Кризата в световното кино е своеобразно доказателство – нали един филм от класата на „Сталкер”, да речем, не може да се окачи като картина на стената в дома на богаташа, който хвърля милиони за творба на Ван Гог със съзнанието, че тя ще е само негова.
СРЕД КОЛЕКЦИОНЕРИТЕ на картини, които познавам, няма нито един истински грамотен ценител на изкуството. Всички разчитат на съвета и вкуса на професионалисти.
СЛУЧАЙНОСТТА често изтласква на гребена на вълната всякаква що годе сръчна в писането посредственост. Но съдбата й не може да бъде различна от тази на пяната във водовъртежа.
ИЗКУСТВОТО не прави изключение – няма и не може да има творби с вечна и неизменна стойност. Но е дълготрайно. Колкото да е странно на пръв поглед в това отношение то се „състезава” със суеверията и религиозните заблуди – може би защото неволно „удължава живота” им, като ги използва за свои сюжети.
ПОЛИЧБИТЕ, ГАДАНИЯТА И ПОВЕРИЯТА изглежда са се зародили в Средния Изток. Там те са най-разпространени и се отличават с най-голяма абсурдност. При ориенталците всяко движение на тялото, всяко вътрешно преживяване според времето, когато е станало, е поличба. Същото се отнася за цялата природа около човека.
ОГРОМНОТО БОГАТСТВО на Бил Гейтс и подобните му е лош симптом за здравословното състояние на съвременната ни цивилизация. Организмът й е „програмиран” да се развива в погрешна, в самоубийствена насока, трупайки ракови образувания – икономически кризи, екокатастрофи, конфронтации, взривоопасни социални напрежения... Няма друг начин за спасение на човечеството, освен ако то не се откаже от парите. Не печалбата да е „двигател” на активността ни, а общественото признание за стореното (реализираните възможности) от личността. Би трябвало да има някаква точна, сигурна мярка, заместител на парите в този смисъл, иначе ще се окаже, че цивилизацията ни е безнадеждно болна.
АКО БИЛ ГЕЙТС плаща по 1 долар всеки път, когато на някого зацикли уиндоусът, Майкрософт ще фалира след 3 години, чета в някакъв сайт. Ами да плаща. Не е ли това начинът да се сложи юзда на ненаситната паст на компаниите, да се потисне жаждата за печалба? Ако не друго, поне компютърните програми ще бъдат опростени и рационализирани, а това несъмнено ще е една крачка към отказа от парите.
90% ОТ ПРИРОДНИТЕ БЕДСТВИЯ НА ЗЕМЯТА са причинени от водата като последица от човешката дейност: изсичане на горите, ерозия на почвата, грандомански напоителни проекти и пр. Ако е вярно, че биологичната смърт на многоклетъчния организъм е генетично закодирана в него, нищо чудно по същия начин да е обречен и „организмът” на днешната човешка цивилизация. Въпреки пълното осъзнаване на бумеранговото действие на безумната си дейност, то продължава да изтощава и унищожава ресурсите на планетата с очевидно нарастващ апетит.
ИСТИНСКОТО, ВИСОКОТО ИЗКУСТВО притежава едно качество, което няма никоя друга стока - то вдъхва респект, предизвиква уважение дори у невежите и лишените от естетически вкус, но осъзнаващи същината му. Едва ли създателите на CD до един са поклонници на Бетховен, но при определяне обема на информация, който може да „поеме” дискът, са решили той да е достатъчен да побере Деветата симфония – около 72 минути. А когато изкуството служи за мярка на нещата в съвсем други, „прагматични” области, то като че ли има надежда за бъдещето на цивилизацията ни...