МИЛИОН КУРИОЗИ
МЕДОВИНА ЛИ Е ПИЕЛ КАН КРУМ
ОТ ЧЕРЕПА НА ИМПЕРАТОР НИКИФОР
Час по история в едно обикновено българско училище. Обикновена млада учителка вдъхновено предава поредния си урок. Кулминацията е разказът за битката във Върбишкия проход през 811 година. Следва разказът за Крумовите закони. В класната стая муха да бръмне, ще се чуе, но нали е зима, тишината е пълна. Приключила със завладяващия си разказ младата учителка пита има ли въпроси. Въпроси няма. Учителката затваря дневника и дава знак за края на учебния час,
но точно в този момент едно момче, без да вдига ръка и без да става от чина, пита: „Щом е изкоренил лозята, медовина ли е пиел Крум от черепа на византийския император, другарко?”*. Съобразила, че питащият е син на кварталния пияница, учителката неволно се усмихва и свива рамене: „Хронистите не споменават с какво са се черпели. Мога да ви кажа моето мнение – не ще да е било медовина.”
Действително в този уникален и поучителен епизод от нашата история витае и до днес една загадка, която е занимавала изследователите, без да се стигне до категоричен отговор. Парадоксално изглежда наистина – изкоренил си лозята, няма грозде, не би трябвало да има вече и вино, а да пълниш такава ритуална чаша с такова символно значение с нещо безалкохолно не си струва. Мижава работа. Да припомним на любознателния читател, че по него време – Първото българско царство – аламбикът (казанът) все още не е бил познат у нас, а изглежда и по другите европейски земи. Ракия нашите предци са започнали да варят през ХI или ХII век. Византийските хронисти, от чиито писания днес черпим познанията си за онази епоха, обясняват решението на кан Крум да изкорени лозята по българските земи с разказа на аварските пленници. На въпроса му защо според тях е погинала държавата им, те хвърлили вината върху виното. Сиреч върху пиянството, което прекомерно се разпространило сред аварите. Податки в историята за морална развала в това отношение за него време по българските земи няма. Изглежда наистина куриозно владетелят на една преуспяваща, разширяваща се териториално държава да се уплаши от такава предполагаема опасност.
*Случката е от времето на соцепохата у нас, когато по съветски образец задължително трябваше да се обръщаме един към друг с „другарю” и „другарко”.
Не е ли епизодът с изкореняването на лозята само легенда? И как е възникнала тя? Дали пък не става дума за някаква, както се изразяваме днес, частична мярка? Византийският хронист
пише: „Като отрязал главата на Никифора, Крум я забил на кол за няколко дена за показ на приходящите при него племена… След това той я взел и като очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият от нея.” Забелязвате ли – в това изречение се споменават само славянските князе. А боилите? Нека си припомним и нещо друго – лозата е отглеждана по нашите земи още от траките, които идват на Балканите през IIIхилядолетие преди Христа. Лозарството и винарството ще да е било широко разпространено в България и през Средновековието. Недалновидно, дори глупаво ще е един мъдър владетел да се реши на такова нещо – нали ще настрои срещу себе си и аристокрацията и цялото останало население.
Прецеденти в историята на света наистина има. От най-ново време това е постановлението за борба с пиянството на Михаил Горбачов, което лиши от един поминък нашите сънародници в най-южните части на СССР. За което пък те „благославяха” от сърце последния Генерален секретар на КПСС. Наздраве!